Лечение на хазарта

[tara27]

като чета какво е написал "cecko ", много ми прилича на проблема който имам със сина ми в момента
заряза следването си и се отдаде на игран а покер,със залагания чрез нета, по цяла нощ е пред комп. а през деня спи до като не започне играта в нета.Ще ви бъда мн. балагодарна ако ми помогнете с някакви съвети

[someone]

Hora i az sum kato vas,no sum siguren 4e tova moje da bude preodolqno.mislq 4e trqbva da se oburnete kum blizki hora,koito obi4ate i prosto da im kajete za tazi lainqna zavisimost.pri men taka stana po stranno ste4enie na obstoqtelstvata.istinata e 4e vsi4ki bqha sukru6eni.sqka6 nqkoi e po4inal.kakv po-silen stimul ot tova da dokaje6 4e si jiv,no tozi put ne na sebe si 4rez zalozi,a na blizkite-bez zalozi.4uvstvoto e otvratitelno kogato vidi6 mra4nite lica na horata koito obi4a6,koito sa pravili kakvo li ne za teb,a ti si se izdunval qko i sega o6te pove4e.misli6 si 4e nqma vru6tane nazad,no ima.kagato re6i6 da trugne6 natam, spri! pomisli za sulzite v o4ite na blizkite si,za bolkata ,koqto si im pri4inil i za bolkata,koqto predstoi da im nanese6 ako pak otide6.Spre6 li se sega tova e ogromna kra4ka napred i ve4e 6te znae6 kakv e mehanizma na borbata ti s poroka.kakto vsi4ki nie sme po4nali taka vsi4ki mojem da sprem.kato 4etqh komentarite vidqh 4e pove4eto hora tuk sa s hubava rabota,obrazovani - ami da to4no za tova hodim da se 4uvstvame jivi.i kvo? nie se 4uvstvame jivi za smetka na blizkite ni.i ima izmukvane dokato te ne ni po4uvstvat murtvi.vseki 4ovek ima predel nezavisimo kolko obi4a.predi nai-mrazeh na sveta da dalja pari na nqkoi kolkoto i da sa dori 5 leva.bqh vzimal zaemi nqkolko puti i to drebni sumi do zaplata taka da se kaje.a sega dulja mnogo.takiva unijeniq,sram ne sum izpitval predi da se zahvana s taq gnila rabota.pred sebe si davame kakvi li ne racionalni obqsneniq za6to da igraq.a realno nito edno ot tqh ne e smisleno.sqka6 funkcionirame na nesuznavano nivo,sqka6 iskame da zagubim,a i da ne iskame to taka stava. i kak izliza6 ot casinoto?smazan,izmoren,obzet ot 4uvstvo za vina i samoobe6taniq 4e tova be6e poslednoto.a kakvo stava?posle pak sme tam poradi edna ili druga pri4ina, toq me iznervi 6te otida da mi stane got,edi koi si me napsuva trqbva da otida samo taka moga da si po4ivam,a i toq put 6te lapna, otivam samo za malko gajeto ili jenata nqma da razbere samo za malko nqkolko vrutki,sled 3 chasa pak sme tam i davame lujlivi obqsneniq na po telefona,4e malko 6te se zabavime,a to ne mojem da stanem dokato ne zagubim,da se zanulim.tva hora e tragediq,no pak kazvam ima izhod.mislq 4e trqbva da si napravim sre6ta nqkude i da pogovorim vsi4ki samo nie si na spokoistvie.taka 6te se po4uvstvame mnogo po-dobre i ako naistina e taka 6te se vijdame pak 1,2,3 kolkoto puti sedmi4no trqbva vmesto da hodim da se ubivame bavno za 4ujd kef.v kazino moje6 da spe4eli6 edinstveno ako e tvoe.

[venecia]

Здравейте,
Мой проятел има същия проблем. Направо е ад. Той естествено не си признава, беше спрял за определено време, но сега играе отново. Твърди, че е само за развлечение, но то продължава цяла нощ.Според вас възможно ли е човек да се контролира? Между другото е печелил доста пари и може би точно това е проблема.Как да подходиш към такъв човек, за да му помогнеш? Всеки път, когато опитвам той или отрича или става агресивен. Моля ви за помощ!

[Warlord]

Добър вечер.
Заставам пред вас, като човек играл, печелил и губил. Тази нощ реших да променя живота си. Изхвърлих на боклука неизпушената кутия с цигари и си казах "край". "Стига". Днес реших да спра не с цигарите, а с хазарта. Цигарите са просто допълнение. Всеки път, когато ме споходи мисълта за цигара, ще се сещам и за хазарта, от който се отказах. Просто като ще е нещо, да е като хората. Има много неща в живота, които ни правят нещастни. Някои от тях не зависят от нас, а са резултат от чужда или природна дейност. Например дефектите по рождение, природните бедствия, дупките по магистралата, световната финансова криза... Но замислете се, колко от нещата, които ни тревожат са лично наше дело. В моя случай, това са цигарите и хазарта. Реално погледнато, въпреки, че играех стабилно две години, мога да кажа, че съм от малкото хора, които след такъв период все още не са почти никак "вътре" с парите. И това е не защото залозите ми са малки (4.20 на завъртане на МЕГА ДЖАК-а), а защото имах дяволски късмет. "Какъв късмет, след като пишеш тук", ще си кажете вие. "Късметът да възвърна всичките си загуби и да изляза даже на печалба само за няколко дни", ще кажа аз. Дотук добре. Върнах си парите и веднага с тях си купих много неща за вкъщи - телевизор, обзавеждане, различни "екстри". Останаха ми даже малко отгоре. Но продължих да играя. Знаех, че не съм много "вътре", просто защото всички пари, които имах, бяха дадени за въпросните "екстри", но се оказа, че съм изиграл всички пари, които ми бяха останали. "Реално погледнато, това не е чак такъв проблем, защото чакам заплата", но дефакто се оказа проблем. Доста голяма част от парите, които ще получа, трябва да върна на различни хора. И как стана това ? Без изобщо да разбера. Малко от този, малко от онзи... И въпреки всичко знам, че съм на печалба. Само че това не успокоява негативните емоции, причинени от загубите в казиното. Това не ми помага да се чувствам по-малко виновен пред себе си, пред родителите си и пред приятелката си. Просто защото такава е психиката на комарджията. Не се радваш истински, когато печелиш, защото знаеш, че ако не днес, то утре ще изгубиш печалбата си. Ядосваш се когато загубиш и започваш да кроиш планове как да покриеш загубите. Лъжеш и прикриваш склонността си към Играта. Порочен кръг, от който страдаш ти, както и хората около теб, твоите близки, твоето семейство. Но тази вечер казвам "Край !". Няма постоянно да се чувствам виновен, че играя. Няма животът и настроението ми да зависи от това, дали този или онзи метален сандък е решил да ми пусне печеливша комбинация. Няма да бъда втора категория човек. И докато взех това решение, неусетно реших да се откажа и от цигарите. От около година все си мисля да го направя. Няма да чакам да загубя голяма сума пари или да стане нещо непоправимо . Хвърлям ръкавицата на своите пороци. "Борбата е безмилостно жестока", е казал Вапцаров. Но великият поет е казал и нещо друго. "Един ще бъде повален. Един ще бъде победен. И победеният си ТИ". Ако самите ние не променим това в начина ни на живот, което ни прави нещастни, как да очакваме да бъдем пълноценни и щастливи ? В крайна сметка аз съм много повече от пушач и комарджия, дявол да го вземе. Нищо, че през последните няколко месеца почти го бях забравил. Разказах историята си по две причини. Едната - за да дам веществено доказателство на решението си, а другата - за да кажа на хората, че не трябва да оставяме да управлява живота ни и да ни кара да чувстваме дискомфорт нещо, което можем да променим. В моя роден край има една много хубава приказка. "Аз правя каквото трябва, да става каквото ще !". Точно това ще направя и аз. Ще изстрадам това, което съм направил, ще върна парите, които дължа и после ще продължа начисто. В свят на природа, приятелства, проблеми и предизвикателства, а не в свят на казина, неонови светлини и цигарен дим.

[Една]

Невероятно!

[nikona]

zavisimosta ot hazarta e bolest! i se lekuva trudno i prodalzitelno,v zavisimost ot tova ot kolko vreme si pristrasten.za sazalenie v balgaria na tozi problem ne se otdelq vnimanie.

[ina]

Здравейте. Съпругът ми е пристрастен към хазарта. Мисли само за това да намери пари и да залага - казино или еврофутбол. Основните ни разговори в къщи за мачове, знаци, джакпотове, за "сигурни" печалби. И най вече за пари и то откъде да се намерят още пари. Постоянно ми иска пари да играе или да връща дългове. Страх ме е да държа пари в къщи, защото ги взима и без мое знание или против моята воля. Играе и когато не е пил, но когато пие е неконтролируем. След определено количество алкохол винаги отива да играе. Когато му отказваш пари става агресивен. Когато трябва да връщаме пари обещава да престане, но до следващия ден. Вече не мога да взимам заеми. Злоупотребява и с мои приятели и посредством лъжи взима пари, които после аз трябва да връщам. Не работи и не иска да работи, защото твърди, че "може да спечели много пари" със залози. Когато го упреквам за това винаги обвинява мен, че не го оставям да контролира парите. А аз с моята заплата, първото нещо, което правя, когато е получа е да платя належащите дългове. Кара се с мен, кара се с родителите си. Вече не му вярвам, че може да промени нещо. Аз осъзнавам всичко това, но още не мога да си тръгна. Това е моят проблем да се реша да си тръгна. Много искам да престане и всичко да се промени, но не знам как да му помогна.

[elle]

Az se spravih! "4ista" sum ot blizo 7 godini... dori ve4e i ne pu6a...
Vsi4ko e zad gurba mi, a sramnite momenti ot vremeto, v koeto udarih dunoto, sqka6 se otnasqt za drug 4ovek. Jelaq volq i postoqnstvo na vsi4ki!

[Vardi]

Прочетох и видях хора със сериозни проблеми. Очаквах го и не бях изненадан или удовлетворен от факта, че има и много по-зле. В БГ не съществува нещо като средна класа, което би трябвало да води до по-лесното пристрастяване и трудно лечима зависимост отново заради липсата на средства и то се проявява при хора, които не могат да си го позволят. "Искам кола!" Това беше причината да почна да играя. Исках да си пробвам късмета и да проверя не може ли да измъкна 5 "лесни" хилки и да покарам неква барака за полвин година. Аз съм съвсем нов, на няколко месеца. Започнах доста неприятно първата седмица. Всеки ден се измъквах в последния момент с 20, 30, 50 кинта отгоре. Е така се зарибих. С малкото опит който имам установих две усещания при загуба. Има едни билетчета в ТОТО пунктовете за по левче. Изтрий и спечели до 50 000. Като изтъркаш 20 усещането не е неприятно и депресиращо а напротив - ужасно тонизиращо без съжаление за загубата.... Абе днеска се набих 100 кинта. Бахти мизерията. Ефектът е отвращение към себе си и е ужасно негативен и отминава на третата цигара. Ко се бях нафиркал за 100 кинта щеше да ме държи една седмица.
П.П. И не влизай за 5 кинта!

[venecia]

До Варди

Единственото, което мога да ти кажа е да спреш още сега, докато е малко по-лесно. Повярвай ми, това е нещо страшно. Казвам ти го съвсем искрено, като човек който е живял с хазартно зависим. Най-гадното освен, че съсипваш себе си е, че разказваш играта на близките си. А те са тези, които могат да ти попогнат.